Интервю с проф. д-р Надежда Хинкова, д.м. Началник клиника по акушерство и гинекология, гинеколог, онколог.

- Вие сте лекар с голям опит. Според Вас, грижи ли се българката за здравето си?

Съществуват два основни вида пациентки. Едните посещават ежегодно гинекологичният кабинет с цел профилактика, а другите – само при наличието на проблем. Лошото е, че процентното съотношение е в полза на втората група.

- Защо профилактиката се подценява? Това грижа на държавата ли е, или на гражданите?

Изпълнението на профилактичните програми е задължение на държавата и на медицинските работници, но българският пациент не трябва да забравя, че тази отговорност не е само на държавата, но и негова собствена.

- Имат ли в България пациентите равни възможности да се възползват от съвременната медицина?

За щастие България е една от малкото държави, в която медицинската помощ е достъпна. Всички български граждани имат възможността да се възползват от здравни услуги независимо дали са здравни осигурени или не здравно осигурени.

- Как ще коментирате дисбаланса в българската медицина и по-конкретно липсата на среден медицински персонал?

Липсата на среден медицински персонал е един от проблемите определящ дисбалансът в българската медицина. В световен мащаб е налице липса на специалисти по здравни грижи и България не е изключение от тази тенденция. Основната разлика се явява професионалната реализация, възможностите за кариерно израстване и с това възможността за повишаване на доходите.

- Как гледате на кампанията за ваксини против човешки папиломен вирус?

Преди повече от 10 години стартира първата кампания за ваксинация срещу HPV. За съжаление няма съществена промяна в резултатите, които са постигнати. Причините са свързани с информираността на населението относно дълготрайните ползи от провеждането на кампанията и реалните и възможности на предлаганите ваксини. Според мен е удачно да се разшири възрастовия диапазон за провеждане на ваксинации на подрастващите.

- Вие сте избрала медицината, какво Ви даде и какво Ви отне тя?

Медицината е професията, с която съм искала да се занимавам и ми носи удовлетвореност, след добре свършената работа. Когато медицината е твое призвание, то това, което ти взима, е винаги по-малко от това, което ти дава.