Новини

Профилактиката спасява – интервю с д-р Николай Гарев

Профилактиката спасява – интервю с д-р Николай Гарев

На 9 февруари отбелязваме Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания – ден, посветен на повишаване на информираността за ранното откриване и превенцията на хроничните бъбречни увреждания. Бъбречните заболявания често протичат без ясно изразени симптоми в началните си стадии, което прави профилактичните изследвания и редовният контрол от ключово значение.

УМБАЛ „Света Марина“ предлага мултидисциплинарен подход при диагностиката и лечението на бъбречните заболявания, обединявайки усилията на нефролози, кардиолози, ендокринолози и други специалисти с цел осигуряване на комплексна, персонализирана и съвременна медицинска грижа за пациента.

В интервюто д-р Николай Гарев, специалист по нефрология към Отделението по хемодиализа, споделя повече за ролята на нефрологията, значението на профилактиката и възможностите, които болницата предоставя на пациентите.

1. Защо избрахте нефрологията като специалност?

Избрах нефрологията, защото тя съчетава хомеостазеологията на вътрешната медицина с дългосрочната грижа за пациента. Бъбречните заболявания рядко са изолирани – те са пресечна точка между хипертония, диабет, автоимунни процеси, сърдечно-съдови и метаболитни нарушения. Това изисква широко и аналитично клинично мислене, а не механично лечение. Именно този тип медицина винаги ме е привличал.

2. Кои са най-често срещаните бъбречни заболявания?

Най-често срещаните бъбречни заболявания са инфекциите на пикочо-отделителната система, бъбречнокаменната болест, както и системните заболявания, водещи до бавно и прогресивно отпадане на бъбречната функция. Водещо място заемат захарният диабет и артериалната хипертония.

3. Кога човек трябва да потърси специалист – нефролог?

Специалист нефролог трябва да бъде потърсен при наличие на индикации, сигнализиращи за начална или изразена бъбречна увреда. Такива са завишени стойности на биохимични показатели като серумен креатинин, урея и пикочна киселина, както и наличие на еритроцитурия със или без протеинурия. От значение са също оточният синдром, хипертензивно-съдовият синдром и болковият синдром.

4. Имат ли наследствен характер някои бъбречни болести?

Съществуват генетично обусловени заболявания, при които е налице патологичен ген, като значение има начинът на унаследяване. Такова заболяване е автозомно-доминантната бъбречна поликистозна болест. Когато говорим за наследственост, трябва да отбележим, че развитието на бъбречнокаменна болест в няколко поколения в рамките на една фамилия също се среща често.

5. Защо често бъбречните заболявания се откриват късно?

В голяма степен отпадането на функциониращата бъбречна маса в началните стадии – т.нар. „сляпа точка“ – не се манифестира с клинични симптоми, които да променят начина на живот и ежедневните дейности на пациента. При значително намаляване на гломерулната филтрация и загуба на нефронна маса, в зависимост от етиологията, започват да се проявяват адинамия, загуба на апетит, влошен контрол на артериалното налягане, развитие на отоци и симптоми, свързани с нарушена елиминационна функция.

6. Има ли профилактика на бъбречните заболявания и  защо тя е важна?

Все по-голямо място в здравната система заема профилактиката на хроничните бъбречни заболявания, особено с въвеждането на определянето на гломерулната филтрация в рамките на годишните профилактични прегледи. Профилактиката е от съществено значение, защото при понижение на гломерулната филтрация се очаква повишено интрагломерулно налягане, което вследствие на ендотелна дисфункция води до прогресивно отпадане на бъбречната функция. Именно в този етап е важно нефрологът да бъде ангажиран своевременно.

7. Защо избрахте УМБАЛ „Света Марина“ за своя професионален път?

Избрах да продължа професионалния си път в УМБАЛ „Света Марина“, защото болницата предлага съвременна инфраструктура и мултидисциплинарен медицински подход, който позволява да осигурим комплексна, качествена и безопасна грижа за пациента. За мен е важно да работя в среда, в която всеки пациент получава индивидуално отношение и внимание към неговите нужди, а не се разглежда просто като част от протокол. Това съвпада с моите разбирания за медицинската практика.

8. Как работи екипът – нефролог, кардиолог, ендокринолог, като едно цяло за пациента?

Захарният диабет и артериалната хипертония са социално значими заболявания, които водят до различен тип бъбречно увреждане. При голям процент от пациентите със захарен диабет е налице и повишено артериално налягане. В тази връзка екипът от нефролог, кардиолог и ендокринолог трябва да работи в тясна координация по всеки конкретен случай. Необходима е също така колаборация и с други специалности, тъй като рискът от бъбречна увреда нараства и при онкологични, ревматологични и автоимунни заболявания.

9. Какви инвестиции в апаратура  и обучение прави УМБАЛ „Света Марина“ в областта на нефрологията?

УМБАЛ „Света Марина“ към момента разполага с един от най-модерните диализни центрове в България, предлагащ на пациентите комфорт и високоефективен метод за екстракорпорално очистване на кръвта – хемодиафилтрация. Осигурени са и съвременни медикаменти за коригиране на нарушенията в калциево-фосфорната обмяна и анемичния синдром. Всички пациенти имат достъп до широка палитра от специалисти според индивидуалните си потребности.

Поради нарастващата нужда от качествена медицинска помощ за пациенти с бъбречни заболявания в област Плевен и Северна България, ръководството на УМБАЛ „Света Марина“ е планирало създаването на нефрологична клиника.

Виж всички новини « Назад