На 4 март светът отбелязва Световния ден за борба със затлъстяването – инициатива, насочена към повишаване на информираността за едно от най-сериозните хронични заболявания на съвременното общество. Затлъстяването има дългосрочни здравни и икономически последствия и се превръща във все по-сериозно предизвикателство за системите на общественото здравеопазване в глобален мащаб.

Данни от проучване на Националния център по обществено здраве и анализи за периода 2008–2023 г. показват тревожна тенденция – българските първокласници заемат трето място в Европейския съюз по честота на затлъстяване. Според прогнози на Световната здравна организация до 2030 г. близо 60% от населението на света може да бъде с наднормено тегло или затлъстяване.

По темата в предаването „Закуска на тревата“ говори д-р Михаела Нисторова, специалист по хранене в УМБАЛ „Св. Марина“ – Плевен.

Причините – повече от преяждане

Затлъстяването се развива постепенно и е резултат от дългосрочен дисбаланс между калорийния прием и енергийния разход. Сред основните рискови фактори са:

• високият прием на силно преработени храни;
• прекомерната консумация на въглехидрати;
• недостатъчният прием на белтъчини;
• заседналият начин на живот;
• недоспиването и нарушеното качество на съня.

Според специалистите липсата на качествен сън често води до намалена енергия и повишен апетит, което допълнително утежнява проблема.

Детското затлъстяване – сериозно предизвикателство

Особено тревожна е тенденцията за увеличаване на случаите сред децата. Лесният достъп до висококалорични храни, намалената физическа активност и липсата на контрол извън дома са сред водещите фактори.

Експертите подчертават, че здравословното хранене се изгражда като навик още в ранна възраст. Макар младите хора да имат достъп до много информация онлайн, това често води до объркване и прибързани решения, включително самолечение с хранителни добавки.

Медикаментозно лечение – само под лекарски контрол

Съвременната медицина предлага различни терапевтични възможности за лечение на затлъстяване, включително медикаменти в таблетна или инжекционна форма. Специалистите са категорични, че лечението трябва да бъде строго индивидуализирано и назначавано единствено след обстойни медицински изследвания. Самолечението крие сериозни здравни рискове.

Гладуването не е устойчиво решение

Крайни режими като гладуване често се възприемат като бърз начин за редукция на теглото, но могат да доведат до т.нар. йо-йо ефект – бързо възстановяване на свалените килограми и допълнително нарушение на метаболизма. Здравословното намаляване на теглото трябва да бъде постепенно и съобразено с индивидуалните особености, като ориентировъчната безопасна цел е около един килограм седмично.

Затлъстяването – рисков фактор за редица заболявания

Нелекуваното затлъстяване значително увеличава риска от:

• артериална хипертония
• захарен диабет тип 2
• сърдечно-съдови заболявания
• ставни проблеми
• психични и емоционални разстройства.

Социалната изолация и депресивните състояния често са както следствие, така и допълнителен фактор за задълбочаване на проблема.

Профилактиката – най-ефективният подход

Специалистите препоръчват редовни профилактични прегледи и лабораторни изследвания, включително проследяване на липиден профил, кръвна захар на гладно и други показатели според индивидуалния риск.

Основните принципи за превенция остават непроменени:

• балансирано и качествено хранене;
• достатъчен прием на белтъчини;
• ежедневна физическа активност – дори едночасова разходка носи ползи;
• пълноценен сън;
• поддържане на добро психоемоционално здраве.