Новини

Акад. д-р Григор Горчев пред „Труд news”: Бъдещето е на роботизираната хирургия

Акад. д-р Григор Горчев пред „Труд news”: Бъдещето е на роботизираната хирургия

Българинът става все по-информиран и настоява да бъде лекуван със съвременна апаратура, като навсякъде в Европа. Пред 16 г. бяхме първите сред съседите ни, които въведоха роботизираната хирургия, оттогава обаче, те ни задминаха, заради далновидна държавна политика в здравеопазването. Какво трябва да се направи, къде сме ние и защо българинът е толкова болен, разговаряме с хирурга акад. Григор Горчев.

- Акад. Горчев, вие бяхте първият лекар у нас, който извърши преди 16 г. операция с робот „Да Винчи“. Какно се случи оттогава в хирургията?
- Да, ние направихме първата такава операция в Източна Европа. В съседните държави – Турция, Гърция, въобще не бяха чували за тази методика. През 2011 г. аз и екипът ми направихме такава операция в Атина и тогава и гърците стартираха тази програма, която се разви. И в момента тя е не само в гинекологията, а и в урология и т.н. Това е бъдещето. Така че 16 години по-късно вече в България, смея да кажа, имаме добро развитие. В Плевен има 4 такива системи, 2 са в „Света Марина“, в София роботи има в „Токуда“, в „Майчин дом“, в „Доверие“, има в Бургас, Варна, Пловдив. Така че в големите градове има такива системи за роботизирана хирургия, която е приоритет и която показва едно добро развитие на съвременната медицина, на съвременната хирургия.

- А с какво операцията с робот е по-добра от обикновена операция?
- Това е въпрос, който ми задават навсякъде. Много са предимствата. Системата така е конструирана, че е вкаран много изкуствен интелект. Той, заедно с естественият интелект – този на хирурга, става една много голяма интелектуална сила, която се влага в определената интервенция. В Съединените щати и Западна Европа роботиката е водеща в лечението основно на ракови заболявания, защото с тази система се достига много голяма точност, достигаме такива зони, които с просто око не можем да достигнем. Освен това няма никаква кръвозагуба, пациентът се възстановява бързо, така че предимствата са много. Тази материя трябва да се познава, защото и досега в България има колеги, които разубеждават пациентите, като казват – „да се отвори е по-добре“, което е е безсмислено и смешно. В роботиката ние работим с увеличение 18 пъти, с 3D образи, това е съвременна хирургия. Така че, лично аз в мои публикации и студии, вече налагам термина интелектуална хирургия, защото работим с изкуствен интелект.

- Каква е ролята на хирурга при такава операция?
- Роботът е система, която се командва от хирурга. Представете си два обекта – единият е с изкуствен, другият – с естествен интелект и те работят заедно. Вече има и две операции, при които предварително е планирана интервенцията, залага се програмата и оперира само роботът. Това са предварителни данни, предварителни проучвания, предварителни интервенции, които още не са стандарт. Аз смятам, че след 2 години това може да стане.

- Вие сте лекар с голям опит. Според вас българката грижи ли се за здравето си?
- Не. Едното е, че нямаме национална програма по отношение на профилактиката на женската полова система. И второто – това трябва да е част от възпитанието в семейството. Майката е тази, която трябва да заведе дъщеря си при първия цикъл на гинеколог, която трябва да каже на детето си да посещава веднъж годишно гинеколог, това са неща, които се възпитават в семейството. В момента има повишаване на заболеваемостта на женската полова система, увеличава се смъртността и това е много сериозен проблем, с който ние се борим и го виждаме ежедневно.

- Защо жените пренебрегват или се страхуват от ваксинация против рак на шийката на матката?
- Това е много дълга тема, тя е много сериозна. Аз лично познавам проф. Харалд цур Хаузен, който почина преди година. Той е лауреат на Нобелова награда заради тази ваксина, която беше синтезирана в резултат на неговите изследвания. Той стана Доктор хонорис кауза на Медицинския университет в Плевен. В един разговор с мен той спомена за ефекта и за работата върху нацията, върху психиката на пациента, за да може и той самият да помисли, да реши. Тази ваксинация трябва да стане още, когато момичетата не водят полов живот. За жалост тази информация се размива и виждам пациентки на 30-40 години, които даже са раждали, да си правят ваксина, а това не е редно. Това трябва да е държавен приоритет по отношения на тази профилактика, на информацията към всички. Доказано е, че ваксинацията намалява чувствително риска от ракови заболявания.

- Защо профилактиката у нас е на доста по-ниско ниво, отколкото в другите страни от ЕС?
- Това е държавна политика. Преди около 10 г. имах удоволствието да работя по една програма с болница „Джемели“, това е ватиканската болница, с шефа на гинекологията. Той беше при мен една седмици и оперирахме жени с това заболяване, после аз отидох при него. Аз му събрах за една седмица 14 болни жени, докато аз, когато отидох, той беше намерил само 2 пациентки, което беше много добър белег за профилактиката в Италия. Нещата са много свързани – с работодателите, със застраховките. При нас проблемът е здравната система. Тази профилактика трябва да бъде задължителна не само за жените, но и за мъжете в области, които са рискови – рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на стомаха, рак на женската полова система. Това са неща, с които, за жалост, в България можем да се похвалим, че сме на водещите места по заболеваемост.

- Пациентите имат ли равна възможност да се възползват от модерната медицина?
- Ние имаме много структури, които предлагат съвременни методи на лечение, лошото е, че са концентрирани само в големите градове. Това навсякъде е така – съвременните технологии се развиват там, където има условия за това, където има висок интелектуален потенциал, където има висше учебно заведение, обучаващи кадри. Защото медицината е наука. Така че университетските болници развиват и науката и нови медицински дейности. Високо технологичните болници са в такива центрове. Трябва да има болници, които да дават съвременно лечение, но когато се касае за високо технологично лечение, то е в големите университетски структури. Защото това изисква много средства и интелектуален потенциал.

- По джоба ли е на българина да използва високо технологично роботизирано лечение?
- Аз смятам, че – да. Всеки ден в „Света Марина“ правим по 5-6 роботизирани операции, като това е не само гинекология, но и урология, коремна хирургия. Тоест пациентите търсят тази услуга, даже имаме чакащи за роботиката, което е проблем при онкоболните пациенти. Това е много скъпа хирургия, но държавата поема една част от нея. Пациентът също доплаща една малка част.

- А какво трябва да се промени в здравната система?
- Първото трябва да има задължителна профилактика. Например в САЩ не можете да започнете работа, преди да минете пълен контрол за вашето състояние. Второ, там всеки един пациент се застрахова към определен здравен фонд и той го задължава да си прави профилактика, защото, ако той се разболее, фондът трябва да поеме издръжката по лечението му. Докато при нас всеки сам си прави профилактика и тука зависи много от съзнанието на пациента. Всеки казва: „Дано не съм аз, на мен няма да ми се случи“, което не е факт.

- Ще остане ли България без лекари, след като най-добрите специалисти заминават за чужбина?
- Аз добре познавам съсловието и трябва да ви кажа, че имаме чудесни лекари, на европейско ниво, които дават една съвременна медицинска помощ. Да, някои заминават за чужбина по много причини. Едната е – че нямат възможността да правят съвременна хирургия тук, в България. Познавам добре медицинското образование у нас. Ние обучаваме добри медици, включително и от други държави. Преди 4-5 г. направихме една анкета сред завършващи медицина студенти и една част посочиха, че искат да работят в чужбина. Мотивацията им беше не по-високите доходи, а това, че искат да работят съвременна медицина. Това е проблемът. Ние тук трябва да въведем съвременните технологии, за да могат завършващите студенти-специалисти да останат в България. Пътят им е труден, свързан с много учене, много лишения, защото пациентът е този, който разполага с твоя личен живот. Медицината е мисия, религия и трябва да й се отдадеш изцяло. Пациентът вече е много информиран и иска да бъде лекуван така, както това се прави в Европа.

- Какво пречи у нас да развиваме съвременната медицина?
- Много неща. Въпрос на мисия, въпрос на държавна политика. Ще ви дам един пример с Турция. Нали знаете, че много български граждани отиват там на лечение. Когато през 2007 г. оперирахме за първи път с робота, в Турция не бяха чували за него. В Истанбул, в Измир стартираха тази програма 7 години по-късно. Там обаче инвестираха и се направиха едни много големи болнични комплекси. Държавата изпрати перспективни млади хора на обучение в Съединените щати. И сега в турските болници работят колеги, обучени там, а американската медицина е една от водещите. Те имат съвременна апаратура и затова българите отиват там. В България няма такава програма, която да изпраща лекари, които да специализират в чужбина и да се връщат обратно. Всеки специализира, както намери и както може. Преди време имаше една програма за чернодробни трансплантации в една виенска клиника, но за нея нещо не се говори. Чернодробната трансплантация в България също боксува. Имаме прекрасни хирурзи, но държавата трябва да се заеме сериозно, да имаме закон за трансплантациите и т.н. Това са много наболели неща.

- Вие бяхте избран за депутат и имахте възможност пряко да участвате в законодателството, защо се отказахте?
- Да, в 45-тото Народно събрание, изкарах точно 3 седмици. Тогава наистина мислех, че с нещо ще мога да бъда полезен. Оказа се обаче, че моето място не е там. Аз уважавам политиците, обаче като видях ситуацията вътре в парламента, лошият тон между депутатите, лошите обноски, разбрах, че това не е моята среда. Но най-вече реших, че съм по-полезен като хирург. Бях избран и в сегашния парламент, но усетих, че там няма да бъда полезен. Правилният избор беше да се върна обратно при пациентите, докато мога все още да помагам и да обучавам млади колеги, което за мен е много важно. Това е мисията, която изпълнявам с удоволствие.

- Това ли беше детската ви мечта – да станете хирург?
- Не. Моята мечта беше да завърша френска филология. Моят баща беше в Софийския университет филолог и от малък заобичах френския език. Вече бях решил да кандидатствам френска филология, но баща ми за първи път се намеси в избора ми и каза – ти френския език така и така си го знаеш, така че завърши нещо, което е елитарно, а езикът само ще ти помогне. Така и стана – завърших медицина и отидох във Франция, където видях тяхната медицина отблизо, което много помогна за проглеждането ми за съвременната хирургия.

- Вие от какво се лишихте в живота си, заради професията си?
- От много неща. Лишавам семейството си от присъствието си. Имам двама сина, като единият е 6-ти клас, другият – 1-ви. Аз съм им длъжник, защото не ги виждам. Сутрин излизам в 8 часа и се връщам вечерта в 8. Само в събота и неделя гледам да прекарвам времето си с тях, но не винаги се получава. Това е нещото, което ми тежи, но няма как. Ако синовете ми решат да тръгнат по моя път, няма да им се меся в избора. Сега децата са много информирани, това е поколение, което е много по-различно от нашето. Те са свободни хора, европейски граждани и трябва да уважаваме техният избор.

Нашият гост

Управителят на плевенската болница „Света Марина“ акад. Григор Горчев е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Той е първият, който оперира с робота „Да Винчи“ и въведе у нас робот-асистираната хирургия. Акад. Горчев е директор на Научноизследователски институт и почетен ректор на Медицински университет – Плевен. Член-кореспондент е на БАН и е носител орден „Стара планина“ първа степен за изключителни заслуги в областта на медицинската наука и практика.

Източник: trud.bg

Виж всички новини « Назад